| |
За контакти
Лица за контакти:
Силвия Несторова
Въпроси свързани с дейността
Тел: 056/82 57 72
Факс: 056/81 46 82
За обмен на данни
e-mail:
tic_bourgas@abv.bg
|
|
Влажни зони
Поморийското езеро
Кликни върху картата и увеличи! 
Езерото представлява свръхсолена лагуна от естествен произход, разположена непосредствено до град Поморие. Езерото е отделено от морето с естествена пясъчна коса и изкуствена дига и само в южната си част има свързващ канал. Площа му е 850 ха, като с прилежащите му влажни зони достига до 1000 ха. Формата му е продълговата с дължина 6,7 км и ширина 1,8 - 2 км. Обект на стопанско ползване е южната част на езерото, където се добива лечебна кал и северната му част - за добив на сол. От Януари 2001 г. е обявено за защитена местност по силата на Закона за защитените територии. Голямата соленост на водите на езерото определя наличеито на специфични пастителни комплекси от два вида солянки. Установени са застрашените за Европа Corispermum nitidum, Lepidutrichum uechtritzianum. Срещат се и някои редки растения фигуриращи в Червената книга на България като Paropholis incurva, Lemma gibba, silene euxina и др. Безгръбначната фауна е сравнително еднообразна. Езерото се обитава от редица видове риби влечуги, някои от които са включени в Червената книга. Най-голяма стойност за района има неговото орнитологично разнообразие. Поморийското езеро се намира на прелетния път "Виа Понтика" и се характеризира с миграция, аналогична на тази на Атанасовското езеро. В района са установени 215 вида птици, като 4 от тях са световно застрашени: къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), малък корморан (Phalacro-corax pygmeus), тръноопашата патопница (Oxyura leucocephala), белоока потапница (Аythya nyroca), ливаден дърдавец (Crex crex). Езерото е едно от най-важните места за гнездене на Recurvirostra avosetta и Himantopus nimantopus. Водоемът е с маждународно значение като зимовище на немия лебед (Cygnus olor). Върху езерото се упражнява силно антропогенно въздействие: построените солници нарушават хидрологичния режим; автомобилния трафик по шосето /преминаващото по западната част на езерото/ беспокоят оби-тателите; санаториумите, бунгалата и ромския квартал /в южния край на езерото/ замарсяват бреговете; исковете за реституция също са потенция-лна опасност. Пряка заплаха за птиците е ловът и безконтролното движение на хора в желия район. От 1995 година се провеждат консервационни дейности за опазване и съхранение на местообитанията на световно застрашени видове птици. През 1998 г. доброволците на Федерация "Зелени Балкани", с финансова-та подкрепа на Българо-швейцарската програма изградиха голяма плава-ща платформа и бетонов остров с полезна площ за гнездене 40 кв.м.
Атанасовско езеро
Кликни / Увеличи 
Свръхсолен крайбрежен водоем, разделен на две части от пътя Бургас - Варна. Северната част е обявена за природен резерват още през 1980 г. Южната му част е буферна зона. Двете части на Атанасовското езеро са солници от 1906 г. като се използва по-ниското ниво на езерото (с около 1 м от морското). Езерото е заобиколено от по-малки водни площи, както и от система от канали, обрасли с блатна растителност. Сладката вода от водосборния басейн се събира в обиколен канал и се отведжда в морето. Повече от 233 вида висши растения са установени в Атанасовското езеро. Сред тях преобладават солянката, морският пелин, щироколистния папур, морската суеда и др. Представени са и 7 вида висши растения от Червената книга на България. В Атанасовското езеро са установени 314 вида птици (от общо 400 вида за България). В буферната зона на резервата годишно се добиват по 40 000 т. морска сол. При добро поддържане на екологичните условия в резервата, което гарантира увеличение на неговото биологично разнообразие, се увеличава с производството на сол. Други ценни природни ресурси са лечебната кал и лугата. Посещението на Атанасовското езеро обикновено се извършва по западната околовръстна дига при автосервиз "Ситроен". Влизането в останалите части става след съгласуване с администрацията на резервата. От декември 2001г. отвори врати Укрието за наблюдение на птици, разположено на самия бряг на езерото, на изхода на Бургас за Варна. В следобедните часове там може да се наблюдават голяма част от обитателите на езерото.
Езеро Вая - Бургаското езеро
Кликни / Увеличи 
Езеро Вая - Известно още и като езеро Вая.То е най-голямото естествено езеро в България. Дължината му е 9,6 км, а най-широката му част е 4,5 км. Площта на водната повърхност е 2760ха. Дълбочината му достига до 1,3 м. От морето го отделя пясъчна коса, върху която е изграден индустриален квартал на Бургас. В южния си край езерото образува плитък залив, който в миналото е имал връзка с Мандренското езеро. Понастоящем Бургаското езеро е свързано с морски канал, завършващ с шлюз. В западната му част се вливат реките Айтоска, Съндърдере и Чукарска. Водата на езерото е слабо солена със значителни сезонни и годишни колебания. Обгърнато е с пръстен от трастика, която в западната част образува голям и плътен масив. Бургаското езеро има богат растителен и животински свят,с което привлича все повече природолюбители.Безгръбначните животни са над 60 вида.Рибите са 23,а от птиците до този момент са наблюдавани 254 вида.Много от тях са редки за България, Европа, а девет от тях и за света. Някои от птиците като чапли,големи корморани, кокилобегачи, гмурци и др.гнездят,а други като гъски, патици,пеликани,лебеди го използват за зимуване и почивка по време на миграции. Поради това то е обявено за Орнитологично място (ОВМ) в Европа. През 1997 г. западната му част с площ 379,4 ха е обявена за защитена с цел да се запазят гнездещите колонии от нощни,малки бели и гривести чапли и др.водолюбиви птици.От гнездещите видове големият корморан наброява над 200 гн.дв., нощната чапла до 10 гн.дв.,малката бяла чапла-25гн.дв., гривестата чапла-около 10 дв., сивата чапла 15 гн.дв.По-интересни зимуващи птици са малкият корморан-5800 екз.,къдроглавият пеликан-над 13 000,голямата белочела гъска-над 20 000 екз.,червеногушата гъска-6450 екз.,кафявоглавата потапница-над 13 000,клопачът-над 6000 екз.,качулатата потапница до 16 000 екз., тръноопашатата потапница-до 2000 екз.
В миналото Бургаското езео е бил най-високопродуктивният водоем в България.От него са добивани тонове риба,раци,дивеч. В миналото Бургаското езеро е било най-продуктивното в България. От него са добивани стотици тонове риба. С построяването на Нефтохимическия комбинат край Бургас, то до голяма степен загубва стопанското си значение. Негативното влияние е било значително през 70-те години, когато са липсвали пречиствателни съоръжения. От няколко години замърсяването му е преустановено и в него се наблюдава постепенно увеличаване на рибната фауна и дивеч. През 2001 г. с финансова подкрепа на БШПОБ беше почистен канала,свързващ езерото с морето,което позволи навлизането на големи количества морски кефал и др. видове,което значително увеличи риболовната дейност на езерото и даде препитание на много от местните рибари. Вече 3 години през август се организира младежка бригада за построяване на платформи за гнездене на пеликани,както и на укритие за наблюдението им,изключващо фактора безпокойство. За съжаление все още нодобросъвестни рибари или бракониери безпокоят птиците, което до момента изключва вероятността да загнездят в нашите езера.
Мандренско езеро
Кликни / Увеличи
То е най-южното от трите Бургаски езера,с площ на водната повърхност около 1300 ха. Дължината му е 8 км.,максималната ширина 1,3 км. Разположено е в добре оформена речна долина,ориентирана напречно на морския бряг, като устието и язовирната стена са в непосредствена близост до южния край на Бургас. Четири реки се вливат в езерото: Изворска,Факийска, Средецка и Русокастренска. Езерото е било запазено в естествения си вид до 1934 г., когато се извършени корекции на някои от реките и са построени диги в западната му част за предотвратявания на пролетните наводнения. Втората основна промяна на езерото настъпва през 1963 г, с построяването на язовирна стена в източната му част. По този начин са унищожени обраслите с блатна растителност плитчини, прекъсва се връзката на езерото с морето и то става изцяло сладководно. Изчезват големите тръстикови масиви, а с тях и удобните места за гнездене на чапли, пеликани, патици и др.видове водолюбни птици. Изчезват големите тръстикови масиви, а с тях и удобните места за гнездене на водолюбиви птици. По този начин е била унищожена единствената колония на розови пеликани в България. Крайбрежието на Мандра обхваща най-северните склонове на Странджа. Те се отличават с характерна горска растителност – циклами, див божур, снежно кокиче, минзухари. Най-ценните части на езерото са поставени под закрила (устието на р. Изворска – с площ 151 ха), или са предложени за защитени територии (местността “Узунгерен” – с площ 210 ха). А други части на езерото са обявени за защитени територии (част от устието на лимана-защитена местност "Пода", с площ 107 ха,устието на р.Изворска-с площ 151 ха,предложената за обявяване местност "Узунгерен"-с площ 210 ха). За разлика от другите езера крайбрежието на Мандра обхваща и най-северните склонове на Странджа.Те се отличават с характерна горска растителност-циклами, див божур, ,снежно кокиче, минзухари и др. Общо в езерото са установени 5 вида риби от Червената книга на България.
Най-интересни са птиците на езерото и крайбрежието, където до сега са установени над 250 бида. От тях като световно застрашени са малкият корморан (1200 екз.), къдроглавия пеликан (338 екз.), червеногушата гъска (16 870 екз), тръноопашатата потапница (311 екз.), ливадния дърдарец (до 10 екз.). Най-значимото място за гнездене на птиците е "Пода", крайбрежните ливади, пясъчните брегове-за синявицата, пчелояда, червения ангъч и др. Зимните концентрации на кафявоглавата и качулатата потапници-съответно 17 000 екз. и до 13 000 екз., на пойния лебед (300 екз.) и малкия лебед (80 екз.) са най-високи за страната и на второ място по отношение на голямата белочела гъска (61 000 екз.) и червеногушата (до 17 000 през 1997 г.). Поради този факт Мандра е Орнитологично важно място с Европейска значимост.От бозайниците в района са най-добре запазени популациите на видрата и белката.
Мандренското езеро съхранява големи количества сладка вода, която е все по-рядък природен ресурс. Тя се използва за производствени цели от Нефтохим – Бургас. Друга ценност на езерото са рибните му запаси и водоплаващият дивеч. Езерото е привлекателно за привържениците на познавателния туризъм през всички сезони. Съществуващите археологически разкопки и музей в Дебелт предоставят любопитна информация за тези земи по време на Римската империя.
Пода
Кликни / Увеличи 
В миналото част от Бургаско-Мандренския лиман. В последствие се обособява като най-източната част на Мандренското езеро. Разположена е непосредствено до гр. Бургас, вляво от пътя за Созопол, на площ от 100,7 ха. Интензивните човешки дейности в местността през последните 50 год. довеждат до значителни изменения във външния й облик. Днес на сравнително малката й площ се обособяват различни местообитания – сладководни, полусолени и свръхсолени, които осигуряват подходящи условия за живот на разнообразни организми. “Пода” е обявена за защитена местност през 1989 год. Тя е първата такава територия в България, предоставена за стопанисване от неправителствена организация – “Българското дружество за защита на птиците”. В местността “Пода” са установени: 161 таксона низши растения, 231 вида висши растения, 168 вида безгръбначни, 6 вида риби, 14 вида земноводни и влечуги, 240 вида птици и 15 вида бозайници
Животински Свят
Лопатарката е символът на “Пода”. Тук е единствената й колония по Черноморското крайбрежие, в която гнезди заедно с блестящият ибис, сивата, малката бяла и червената чапла. В интересния живот на колонията можете да погледнете от наблюдателната кула, разположена на вътре в местността и да се полюбувате на гнездящите кокилобегачи, рибарки, саблеклюни, речни дъждосвирци или да проследите полета на ловуващите тръстикови блатари.
Туризъм
В югозападната част на местността е построен Природозащитният център “Пода”. Тук може да ползвате наличната оптика, стаята за гости, да гледате видеофилми за природата или да закупите сувенир за спомен. Природозащитният център е отправна точка за всички посещения в местността. Движейки се по маршрутната пътека с дължина около 2 500 м, почти през всички сезони имате възможност да наблюдавате повече от 20 вида птици, интересни влечуги и земноводни.
Източници:
Българското дружество за защита на птиците
Проект Бургаски влажни зони
Бургаските езера
Защитена зона "Пода"
|
|
Община Бургас 
